Приключиха дейностите по проучване на видовете и местообитанията на дребни бозайници на територията на НП „Пирин“,

в изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Осъществяване на поддържащи и възстановителни дейности в гори, земи и водни площи”, по проект „Устойчиво управление на Национален парк „Пирин” и резерват „Тисата”, осъществяван от ДНП „Пирин“ с безвъзмездната финансова подкрепа на Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Екип от експерти работиха в продължение на две години на територията на националния парк, за да изпълнят заданията по поддейности:

1.1.2 „Изследване, установяване заплахи и препоръки за бъдещо управление на популацията на дивата котка (Felis silvestris) на територията на Национален парк „Пирин”

1.1.3 „Изследване, установяване заплахи и препоръки за бъдещо управление на популацията на златката (Martes martes) на територията на Национален парк „Пирин“

Представените окончателни доклади са обобщаващ резултат от изследването, установените заплахи и препоръки за опазване на дивата котка и златката на територията на Национален парк „Пирин”.

Основните дейности свързани с проучването на дивата котка и златката на територията на НП „Пирин“ се изразяват в поставянето на обективни регистриращи устройства – фотокапани, които заснемат дивите обитатели в естествените им местообитания, както и заплахите свързани с тях.

Направена е оценка на местообитанията и активността на дивата котка и златката на територията на парка. В диапазона между 1500 и 1800 м, разпространението на двата вида е относително равномерно, докато под 1500 и над 1800 то е разпокъсано. Активността е разпределена почти равномерно през цялото денонощие.

Няколко са основните заплахи, които не са пряко установени, но са със статут „потенциално присъстващи“ и за двата вида:

1). Хибридизация на дивата котка с подивели домашни котки

2). Бракониерство

3) Безпокойство от човека и  скитащи кучета

4) Инциденти по пътищата.

По време на проучването са установени и други консервационно значими видове като вълк, глухар, дива коза, златка, планински кеклик и мечка.