Приключиха дейностите по проучване местообитанията на златката, дейност 1.1.3 от проект „Устойчиво управление на Национален парк „Пирин“ и резерват „Тисата“

Златката е представител на семейство Порови (Mustelidae), разред Хищници (Carnivora). Среща се в Европа, Западен Сибир, Кавказ и Мала Азия. У нас обитава планинските райони главно стари, планински иглолистни (особено смърчови) и букови гори над 1200 м, по-рядко в дъбови и габърови гори. По външен вид златката e много сходна с белката (Martes foina), с която може да бъде сбъркана. На гърлото и гърдите златката има светло петно, обикновено с жълт до жълто-оранжев (много рядко белезникав) цвят. При белката това петно е бяло (съвсем рядко леко охристо-жълтеникаво) и почти винаги се раздвоява към предните крайници. Лапите на златката са гъсто окосмени и отдолу изглеждат масивни, а възглавничките им през зимата се скриват изцяло в козината. Ушите са по-дълги и заострени и не така широко поставени. Голата част на носа е по-тъмна – сиво-черна, за разлика от белката, при която носът е с цвят на месо.

Числеността на златката у нас намалява силно между 40-те и 60-те години на 20-и век поради преследването ? като вид с ценна кожа и масовото изсичане на старите гори. Така числеността й намалява критично за сметка на тази на по-пластичната белка, която става много числена. Златката е включена в Червената книга на България в категория „застрашен“ и е защитена от Закона за биологичното разнообразие – Приложение ІI, ІІI. Включена е в Червения списък на IUCN, категория „слабо засегнат“. Видът е включен в Бернска конвенция – Приложение ІІI и Директивата за местообитания – Приложение V. Основните заплахи за вида са свързани с интензивните сечи и реконструкции в старите гори през последните 50 години. Фрагментиране и изолиране на популациите (странджанската е критично застрашена) и изместването й от бялката. Инцидентите по пътищата и бракониерството (Спасов, Спиридонов, 2011).

Основните дейности свързани с проучването на златката на територията на НП „Пирин“ се изразяваха в поставянето на обективни регистриращи устройства наречени фотокапани, които заснемат златката в естествените и местообитания, както и заплахите свързани с тях. От тези фотокапани на територията на парка бяха събрани 19806 снимки от които 7213 снимки на животни. Бяха регистрирани 43 различни случая на златки на 23 места, от които бяха различени 21 възрастни индивида. Интересен елемент от теренните данни е заснемането на серия от 305 снимки на дневна копулация на златки пред камерата. Събраните данни позволиха оценка на плътността на златката на територията на парка, която варира от 0,04 до 0,25 (средно 0,15) индивида/1 км². Тези стойности са близки до плътност посочена за други части на България. Преценката за числеността на златката в парка е за около 88-106 индивида.

Бяха оценени и използването на местообитанията и активността на златката на територията на парка. Тук златката показва типичното си предпочитание към иглолистните гори. В диапазона между 1500 и 1800 м, разпространението на вида е относително равномерно, докато под 1500 и над 1800 то е разпокъсано. Активността е разпределена почти равномерно през цялото денонощие. По време на нашето проучване събрахме множество данни за най-значимата плячка за целевия вид – катерицата, което показва обилие на този вид и на територията на НП „Пирин“. От фотокапаните разпределени по зоните са събрани общо данни за 395 независими събития в 88 от общо 156 локации на фотокапани, както и от 65 точки по трансекти. Това говори за отлично състояние на хранителната база за златката.

На територията на парка липсват типичните заплахи като интензивна сеч и лов (защитена територия), както интереси за бракониерство към този вид. От всички изброени по-горе заплахи със статут „потенциално присъстваща“ в момента са само изместването на златката от белката и възможните инциденти на пътя.

По време на проучването са установени и други консервационно значими видове, като вълк, глухар, дива коза, златка, планински кеклик и мечка.