Приключи проучването на местообитанията на дивата котка, дейност 1.1.2 от проект „Устойчиво управление на Национален парк „Пирин“ и резерват „Тисата“

Дивата котка е представител на семейство Котки (Felidae), разред Хищници (Carnivora). Среща се в Европа (без северните части и със силно разпокъсан ареал), Мала Азия и Кавказ. У нас обитава във всички планини до около 1500–1600 m, мозаечно в равнините. Дивата котка обикновено е по-едра от домашната. Проблемът с различаването се усложнява и от хибридизацията между скитащите домашни котка и дивата. В наши дни Балканите заедно с Кавказ са територията с най-висока численост на популацията на вида и основен „резервоар“ на генетично чиста популация на европейската дива котка.

Дивата котка е включена в Червената книга на България в категория „застрашен“ и е защитена от Закона за биологичното разнообразие – Приложение  ІІI. Включена е в Червения списък на IUCN, категория „слабо засегнат“. Видът е включен в Бернска конвенция – Приложение ІІ , Директивата за хабитатите – Приложение IV и конвенцията за търговия със застрашени видове CITES – Приложение ІІ.

Основните заплахи за вида са свързани с фрагментацията хибридизация с домашната котка, степента на която все още не е изяснена. Заплаха са и инцидентите по пътищата и бракониерството.

Основните дейности свързани с проучването на дивата котка на територията на НП „Пирин“ се изразяваха в поставянето на обективни регистриращи устройства наречени фотокапани, които заснемат дивите котки в естествените им местообитания, както и заплахите свързани с тях. От тези фотокапани на територията на парка бяха събрани 19806 снимки от които 7213 снимки на животни. Бяха регистрирани 35 различни случая на диви котки на 26 места, от които бяха различени 23 възрастни и 2 неполовозрели индивида. Това позволи оценка на плътността на дивата котка на територията на парка, която варира от 0,06 до 0,24 индивида/1 км². Преценката за числеността на дивите котки в парка е за около 80-100 индивида. Дивата котка на територията на НП „Пирин“, въпреки равномерното си разпределение, се отличава с ниска плътност поради редица фактори – обширно покритие с иглолистни гори, които не се характеризират с добра хранителна база за вида, силна начупеност на терена и високи надморски височини (видът предпочита по-ниските части на страната).

Бяха оценени и използването на местообитанията и активността на дивата котка на територията на парка. В диапазона между 1500 и 1800 м, разпространението на вида е относително равномерно, докато под 1500 и над 1800 то е разпокъсано. Активността е разпределена почти равномерно през цялото денонощие.

На територията на парка липсват типичните заплахи като интензивна сеч и лов (защитена територия), както и липсва присъствие на видове, като чакала, които подтискат присъствието на дивата котка. Няколко са основните заплахи, които не са пряко установени, но са със статут „потенциално присъстващи“: 1). Хибридизацията с подивели домашни котки; 2). Бракониерство; 3) Безпокойство от човека и  скитащи кучета; 4) Инциденти по пътищата.

По време на проучването са установени и други консервационно значими видове, като вълк, глухар, дива коза, златка, планински кеклик и мечка.