„Дейности по опазване и поддържане популациите на жълта тинтява (Gentiana lutea)”, 1.1.12. „Дейности по опазване и поддържане популациите на мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)” и 1.1.13. „Дейности по опазване и поддържане популациите на златовръх (Rhodiola rosea)”

от проект DIR-5113325-3-91 „Устойчиво управление на Национален парк „Пирин” и резерват „Тисата”, осъществени от Колектив „Горски дар“ ООД, с ръководител  д-р инж.Славчо Савев

Във връзка с изпълнение на проекта, изпълнителят  е осъществил:

• локализиране и картиране популациите на видовете: Жълта тинтява, Мечо грозде и Златовръх – създадена е база данни, позволяваща анализ и интерпретация на събраната информация;
• изготвена е кратка биологична и екологична характеристика на видовете;
• изследвани и описани са местообитанията с екологична характеристика, флористичен състав, фитоценотични описания на изследваните видове:

1/ Местообитания на Жълта тинтява:

• включени са в Приложение 1 от Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на местообитанията на дивата флора и фауна и Приложение 1 от Закона за биологичното разнообразие. Част от фитоценозите са в границите на защитени територии – националните паркове „Рила“, „Пирин“, „Централен Балкан“, природен парк „Витоша“ и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000;
• видът присъства в Червената книга на Република България, том 1 и като част от местообитание Субалпийски ацидофилни ксерофитни тревни съобщества, местообитанието е с категория „Уязвимо“;
• местообитанието заема значителни площи по южните и източни склонове на Рила и Пирин, със значително разпространение в западните и средните части на Стара планина, Витоша (1350) 1600-2500 m надм. вис.;
• местообитанието има изключителна почвообразуваща и противоерозийна роля, някои от съобществата са специфични за Югоизточна Европа и имат национално и общоевропейско значение;
• неблагоприятно въздействие върху състоянието на популациите на жълтата тинтява, оказва усилената туристическа дейност. Голяма част от популациите са локализирани в участъци, които са част от оживени туристически маршрути, а като следствие от туристическия поток се нарушават естествените местообитания и се променя естествения облик на растителността. Друг фактор, който значително влияе върху популацните на жълтата тинтява, е неконтролираното събиране на корени, заради лечебните им свойства.

За възстановяване и опазване на местообитанието е необходимо да се регулира пашата, да се провежда мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в защитените територии!

2/ Местообитания на Мечо грозде:

• типичен бореален вид, поради  силната си привързаност към условията на тайгата (в нашите планини е разпространен само в средния и високопланинския пояс);
• видът е микротермен ксеромезофит – индикатор за сухи почви, за които е характерно бързото дрениране и съответно изключително слабите възможности за задържане на вода;
• видът е установен в съобщества на черен бор, в смесени иглолистни гори черен бор и черна мура, в бялборови съобщества, като в повечето случаи се среща по сухите каменисти терени или на открити горски поляни;
• антропогенното въздействие e една от oсновните заплахи за нормалния растеж и развитие на мечото грозде. Засиленият интерес към лечебните качества на билката е причина за прекомерното й събиране, което съпроводено с утъпкване на находищата, а често и с изскубване на цели растения;
• съобществата на мечото грозде са включени в Червена книга на България и в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите попадат в границите на национални и природни паркове, а други – в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000;

Необходимо е предприемането на сериозни мерки за опазване на вида и възстановяване на популациите му. Важна стъпка са мониторинговите наблюдения и своевременна реакция при възникваща опасност за състоянието на местообитанията му. Необходим е строг контрол и ефективно прилагане на нормите и режимите в защитените територии.

3/ Местообитания на Златовръх:

• видът е включен в Червена книга на България том 1 /ред./ 2011), с категория „критично застрашен вид“ и в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие;
• в България видът е разпространен във високите части на планините – Средна Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, между 2280 – 2600 м н. в., за център на произход и разпространение на златовръха се считат планините в Южен Сибир;
• основна част от находищата му са в защитени територии – националните паркове „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”, природен парк „Странджа”, защитени местности в Източните Родопи, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000;
• върху природните местообитания на вида влияят отрицателно ерозия, изветряне, ниска плътност на популациите, замърсяване на въздуха, пряко и косвено унищожение на растенията;
• вида се събира като лечебно растение за лични нужди, за търговия в страната, за международна търговия;

Необходимо е активно отглеждане на вида като култура, с оглед на задоволяване на нуждите на пазара и строг контрол върху естествените находища!

Всички резултати от проучванията по „Дейности по опазване и поддържане популациите на жълта тинтява (Gentiana lutea)”, „Дейности по опазване и поддържане популациите на мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)” и „Дейности по опазване и поддържане популациите на златовръх (Rhodiola rosea)”,  са предоставени на екипа, разработващ  Актуализиран план за управление на „Национален парк Пирин“, за да бъдат включени в бъдещите режими норми, важащи в защитената територия.

Подробна информация за изследваните растения и техните местообитания, може да търсите чрез  e.mail: donevichina@pirin.bg.